Болка

Аз страдам мълчаливо,
сама във тъмното стоя.
Аз страдам мълчаливо,
щом нямате до мен в нощта.
Нямам сила да те върна,
нямам сила да върна аз и любовта
и само спомен ще ме връща,
към дни отминали на обичта.
Листата днес за мене падат,
за мен вали дъжда,
когато в мен за сетен път се ражда
болката от любовта.
Така минава всеки ден,
щом на самотата той е в плен,
и като птица със изгарящи крила
догаря в мене кладата на обичта.
И тази клада в пепел се превръща,
щом залязва в мене радостта,
и както гълъбът отново се завръща
при своята любима във нощта,
така и аз, вечно ще прегръщам
споменът изпълнен с топлина.
А този спомен избледнява,
измит от множество сълзи
и на неговото място в мен остава
болка по отминалите дни.
Тази болка ме изгаря ,
като въглен в пепелта,
но от въгленът не се възражда любовта.
И времето на наш’та обич
погребано е в пепелта,
щом постепенно обичта е заменена
от болка и тъга.
Но може би е по-добре така,
останали далеч един от друг сега,
щом думите заместени са от сълзи,
а миналото още в нас боли.

2002г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-19
прочитания: 257
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7721
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213714
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73236
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937