Сърцето ми до скоро беше пристан
на слънце, ветрове и параходи,
пристигащи и отминаващи
забравили отдавна своя пристан.
И той, забравения, взе да се руши
събрал в едно и мъка и надежда.
Ще може ли да заличи скръбта!?
Защо такава орис съдбата му отрежда?
И всеки път, при допир с ветровете,
пристанът търпи крушение
и чувствам как се къса нещо в мен
и губя по малко мощта си.
В сърцето ми вече няма място
за още едно поражение!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mufcheto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-18
прочитания: 169
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405