|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Времето тече
Не разбирам вече нищо
или просто не намирам смисъл,
живота е така, силно еднообразен,
всеки ден, познати задължения,
всеки ден, същи нужди, потребления.
За това ли ние трябва да живеем,
да бъдем роби на житейската среда,
за това ли вечер ние мечтаем,
да се събудим с робска празнота.
Къде изчезна светът на синьото небе,
на зелените поляни, отрупани с цветя,
на китните дървета от птици огласени,
край които играеха си малките деца.
Не бяхме ли, пак туй ние,
тъй безгрижни, весели, щастливи,
как с любов в тревата, борехме се ние,
проливахме сълзи в бурен, неочакван смях.
Кога успяхме да загубим свободата,
как изчезна радостта от чистотата,
която ни беше всичко на земята,
та сега сме безчувствени роботи,
мислейки, само за пари и някакви имоти.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-12
прочитания: 193
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2050
Произведения: 46504
Съобщения: 227275
Лексикони: 2101
Коментари: 69674
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|
