|
Македонио
Македонио, само ти вън от нас остана,
от сърби, гърци, ти тежко поругана,
а как всички братя ние те обичаме
нощем с поглед южно вперен не заспиваме.
Защо продадоха те родночужди политици,
защо наказаха ни братя, с тел, бодливи граници
да бъдеш втора майка ти, на част народ,
сляпо лъган, безобразно подло тъпкан.
Да твърдите братя вий сега, че имате език,
че история славна, чудно дивна имате,
че царете ви, безбройни битки са спечелили,
че на света сте дали много ярки личности.
Да бе туй лъжа, много биха пожелали,
но истината чиста, всичко заслепява,
та българският ви език е толкова прекрасен,
та държавата ни, три морета нявга мили са.
Нима забравихте бащите и дедите си,
с кръвта си сочно земята напоили,
дали я за нашета обща, вечна свобода,
която в спор ненужен, лесно ние губим.
Ето аз ръка, през трънлив граничен плет подавам,
окървавена тя, там тя братска длан търси да намери,
и със сто години, тежка болка в общото сърце,
аз от тук, ти от там, да разкъсаме тела с нашите ръце.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2006-11-18
прочитания: 163
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
