(На сестра ми)

За теб винаги виновната съм аз.
Дали вали и ако е мрачно,
ако облаци покриват нощното небе…
Виновна пак за тебе аз оставам,
каквото и да правя, за теб не е добре.
Уж най – добра приятелка ти трябва да ми бъдеш,
а май по – чужда и от чуждите съм аз.
Къде сгреших? Обидих ли те с нещо?
Защо така държиш се с мен във този час?
Ти казваш, че от двете, аз съм по – красива,
по – умна съм и по – добра,
но счупи ти огледалото си на парчета
и може би ще видиш своята красота.
За мен си малко крехко цвете,
разлюлявано от бурни ветрове,
море, така безкрайно синьо,
разбиващо се в непознати брегове.
Обичам да те гледам как се смееш,
да чувам ведрия ти глас,
да слушам даже как си пееш…
погледът – изпълнен със захлас.
Боли, когато си нещастна
и сълзи стичат се по твоето лице.
„С какво да ти помогна?” - питам пак безгласна,
ще сторя всичко, само ти да си добре.
Обичам те! Две думи аз ти посвещавам.
„Обичам те!” гравирай в своето сърце.
Обичам те и вече никога не казвай,
че без теб ще ни е по – добре!

17.11.2006г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-18
прочитания: 210
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405