Наметнала кървава пелерина,
наситено червена като морски корал.
С коси от нощен воал,
над тях черен ореол, напомнящ за светиня.
Облечена в рокля от облачно небе,
изтъкана от тежка есенна мъгла.
Гласът й като писък на разплакано дете,
очите й - пресушена свещена вода.
Сега е сянка в полумрака,
след твоите стъпки тя върви.
Крещи с шепота на зловещината
и чезне сред истини облети в кърви...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------