|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Чао
Сменят се блокове, улици и сгради,
шумят дървета отрупани със плод,
порят птици син изчистен свод,
това е съ6тият самотен град,
който скоро с радост ще напусна.
В него всичко хубаво загубих,
сън и щастие, тук мечти са отживели,
реалността е тъжна и враждебна,
тук всеки призрак е отчаян,
лутащ се в бледи сенки и лъжи.
Един град декор на мъртъв театър
с изчерпан с времето сценарий,
с хиляди герои - страдащи души,
град пълен с привидна красота,
но прояден от тъмни, дяволски дела.
Скоро аз ще тръгна, нейде надалеч,
глава покорна назад няма да извърна,
ще хвана влак, с колата ще замина,
пътя ще забравя, билета ще изхвърля,
обратно поглед не трябва да обърна.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-11-17
прочитания: 151
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|