По улицата аз вървя, така, случайно,
и виждам множество усмихнати лица,
сред тълпата виждам твоето, а то е тъжно,
нима угаснала е в тебе радостта?
Нима си лъгал и си бил излъган,
нима си търсил прошка, но не си я дал?
Защо „приятелю” си тъжен,
щом така си и преди живял?
Не ме видя, качи се ти на тротоара,
забил бе поглед в камъка студен,
душата ти… душата ти тя страда-
дошъл за теб е мрачен ден.
Нима си спомняш мъката, която
в сърцето мое ти пося?
Огледалото си счупил на парчета,
разбрал си - всичко е било лъжа!
Коя жена те накара ти да осъзнаеш,
че в живота има много болка и тъга,
коя е тя, която разтопи леда в сърцето
и счупи маската на гордостта?
Подмина ме, не ме позна, а сълзи премрежваха очите,
изпълнен с болка, гняв и с лудостта,
не виждащ пътя, ти си скитник.
Останал сам-самичък на света,
ти търсиш прошка, но не получаваш,
помни, че с болката и гордостта без
приятели оставаш!

12.02.2004г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-17
прочитания: 154
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398