|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Питаш ме?
Ти питаш ме защо си тръгвам?
Ти питаш ме къде сгреши?
Нима не знаеш, нима не помниш,
как дълбоко ти ме нарани?
Нали ми казваше, че ме обичаш!
Нали ми казваше, че съм усмивка в твоя ден!
Не разбирам аз тогава, защо измами мен?
Нали от тебе аз прогонвах мрака!
Нали превръщах залеза в зора!
Не зная само, как така заляза любовта?
Та аз от теб не исках нищо друго,
а само малко топлина.
Как исках само ти да ме обичаш
и нищо повече от това!
Остави ме да си тръгна вече
не измъчвай моята душа.
Аз нивга няма да се върна,
грехът ти заличи от мене радостта!
Защо ме молиш да остана?
Защо отронваш таз сълза?
Нима все още ме обичаш?
Та ти изгуби право на това!
Кажи, защо все още искаш да остана?
Нима ще можеш да се промениш?
Нима след време, няма ти отново да ме нараниш?
Не! Аз си тръгвам и ти не можеш да ме спреш!
Не вярвам на лъжите,
не могат даже и сълзите
да върнат моята любов!
Отивам си! А ти ме забрави,
тъй както аз ще те забравя!
И нека малък пламък в тебе да гори,
и да разпалва огъня на таз раздяла!
29.09.2002г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-17
прочитания: 165
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
