„Честит рожден ден” ми казва всеки.
С усмивка и „Мерси!” отвръщам аз,
ала усмивката ми е привидна…
Не съм щастлива в този час.
Защо не мога да се скрия
от погледи и от лъжи,
душата с черно було да покрия…
Днес не си до мене ти.
Чаша вдигам за наздраве,
чаша не с вино, а с отрова.
Аз искам да отпия, да забравя…
да легна в леглото си…в гроба.
За пръв път от толкова години
слънцето гали очите ми на този ден.
За пръв път от толкова години
е черно и студено вътре в мен.
Зная, днес съм аз родена,
но не чувствам радост от това.
Аз…чувствам се безкрайно уморена
от този фалш и карнавал на суета.
Подаръци ми носи всеки,
но защо поне един от тях
не ми донесе тебе, вместо цвете,
сърцето ми да върнеш, потънало в прах.
Да върнеш и душата и мечтите
и времето да върнеш ти назад.
Да ме погледнеш право в очите,
да ме молиш да се върна пак.
Как искам да ти кажа всичко,
но не е време за това.
Рождения си ден празнувам,
танцувам валс на самота.

17.11.2006г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-18
прочитания: 343
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405