|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Скреж от злост
Падни небе убий ме,
на прах ме размажи
и стига с тез лъжи
живота ме наказва,
та всичко ме боли,
тялото да страда,
душата да крещи.
Аз не искам друго,
само да се боря,
със враг видим,
а не със сенки,
неволи и лъжи,
неравна среща
пъкъл от сълзи.
Къде място да намеря,
да се скрия,
нови сили да поема,
път труден да потегля
и с просяци безчет
в колона да замина,
късмет да търся или да загина.
Отговор ще няма,
живота е нетраен,
мозъка бленува,
ръцете плачат,
сърцето морно тупа,
душата жалка
бавно славно губя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-11-18
прочитания: 134
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
