|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Неотдавна
А как някога пишех за теб,
с болка, с трептящи очи,
в спомен тежко умислен,
с живот останал на пристан.
Пишех красиви, мили неща,
за нашите срещи потайни,
за времето прекарано заедно
и целувките наши безкрайни.
Пишех как дъха ми се спираше,
когато от вас бавно излизаше,
как ръката с целувка поемах
и устните нежни намирах.
Писецът-сонорен дълго не пусках,
с огнена страст теб аз описвах,
любовни игри, как с мене играеш,
с немирния поглед как ме омайваш.
Какви неща само написах,
да в това някога имаше смисъл,
съдбата даваше всичко със шепи,
за да граби сега всеки клети.
И ето в дните мрачни, студени,
едно на мене безцелен остана,
да чета живота от мене написан
и смело истини да премислям.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-17
прочитания: 151
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247211
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
