Тази безгранична празнота
изтръгна сърцето от гръдта,
то падна долу в прашната земя
отъпкана от хорските крака,
там настъпвано оплюто беше то
подритвано от кой ли още не,
никой няма да се приведе
да го избърше, да го погребе;

Тялото бездушно нейде си остана,
болка то няма и не може да изпита,
то е сляпо, тъмноглухо, нямо,
простор то вече не видяло,
крака свободни във вериги тежки
човешки труп на никъде не водят,
мухи и ларви само него лазят,
гроба те му бавно търсят;

А живота е красив, забързан, неуморен,
тежка драма спокойно отминава,
чуруликащи птици пиленца си хранят,
пчелици нектарът цветен леко галят,
бавно черна сянка, там се тежко влачи
в безсмислен опит сърцето свое да намери,
за да може не отново жив човек да бъде,
а само път последен, облика и да погледне;

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-16
прочитания: 209
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405