|
Онзи град
Ето в град на спомени отново се събуждам,
всичко еднообразно пъти се повтаря,
стария квартал, обречените млади хора,
улиците прашни, гъсто с дупки напоени.
Вървя си, без посока на някъде отивам,
бавно ходя, но поглед не смея да отместя,
не искам местата ни за срещи пак да видя
и в тъга старата усмивка на устни да изгрее.
Вече искам да се махна, далече да замина,
тук всяко кътче, за теб нелепо ми напомня,
алей, кафенета, кръчми, пейки, дискотека,
навсякъде образа ти търся, с никаква утеха.
И ето аз заминах, отвъд десетки планини,
срещнах нови хора, трудности, беди,
но пак търсех, да те открия, очите да намеря
и в тях отново с радост себе си да видя.
Не бе виновен стария ми град, който ни събра,
който даде шанс на нашата нежна топлота,
който скъса от любов нашите сърца,
в който намерих смисъла и твоята душа.
Но вече тук не мога, не искам, няма да остана,
нека всичко в миналото безмълвно да остане,
животът казват по-хубав продължава,
рани време изцелява и душата заслепява.
Но какво да правя тази, пияносляпата душа,
когато вече теб до мен те няма,
нека живота си тече, жарко слънце да пече
сърцето във влажна буря, самотно да умре.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-25
прочитания: 141
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247135
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
