Защо листата падат,
потънали в тъга,
а заедно с тях
умира в мене любовта?
Защо и лятото умира,
щом дойде есента,
тъй както в мен
загива радостта?
Защо не чувам смях
от отминалите дни,
а само звук от падащи сълзи?
Защо и болката нараства
със всеки минал ден,
тъй както гасне любовта
все повече във мен?
Защо и птицата отлита,
щом усети хладнина,
а аз не мога да запаля
огън в твоята душа?
Защо и вятърът студен
напомня ми и нощ и ден,
че гасне обичта
вътре в нашите сърца?

Така минават дните в самота.
Обречена е моята душа,
оставена е сам сама
на този свят изпълнен с тъга.

26.06.2002г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-16
прочитания: 210
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405