|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Нима
Нима така искаш с тебе да се разделим,
с тъга в очите и с несбъднати мечти?
Нима мигът за теб не бе неповторим?
Нима не помниш вече моите очи?
Нима не помниш, че ти дадох всичко-
мечти, любов, душа?
Нима не помниш, че от тебе не получих нищо,
дори и мъничка сълза?
Нима и огънят в сърцето за теб не значи нищо
и болката в душата е игра?
Нима не значех аз за тебе всичко,
а може би това ще е лъжа?
Защо мълчиш? Кажи ми нещо!
Нима ще кажеш, че не е истина това?
Че аз не те обичах, че аз предадох любовта?
Отивай си! Не искам да те виждам вече.
Не искам името ти да шептя.
Аз няма да заплача, като мъничко дете,
дори и болката да заличава споменът от радостта.
Отивай си! Дори да те обичам
сърцето ми не може да те спре.
Не може, щом е дълбоко наранено
и щом така ще бъде по-добре!
09.09.2002г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: InSeNsIbLe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-16
прочитания: 146
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
