|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Болка
Ковчег.
Мъртвец.
История завършена,
отминала съдба.
Камбаната бие отмерено.
С бавни крачки към храма
вървя.
Вятърът не спира, разрошва моите коси.
Деца играят безизразно.
Вълните заливат брега и подло изоставят беззащитни миди .
Птиците летят нехайно,
не ги вълнувам аз.
Дърветата, мостовете всичко си е все същото.
И Слънцето не спира космичния си ход,
Всички ме предават.
Изгубих своя свят,
в такъв безумен свят сега живея.
Черна мъгла ме обвива, сломява.
Мъка,плач,отчаяние...
сковава живото сърце.
Аз искам да избягам,
но няма накъде.
Въпроси без смисъл,
вечното- Защо?
И тази болка...
Мъка пулсира и дави сърцето,
притиска задушава го до смърт.
Не мога да дишам!Ще викам, крещя!
нe... само тишина...
Навеждам безпомощно глава.
Сълзите не спират изгарят лицето и
падат в прахта.
Не е честно когато някой силно обичан
ни изоставя
и поеме по другия път.
Няма връщане назад.
Отреден е и за нас.
Но не сега!
Но не в този миг!
За мен не е утеха.
И почвам безумно да моля.... Върни се...
Тишина...
Вечна болка...
Мъртва надежда.
Защо...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: katerina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-11-14
прочитания: 179
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247211
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
