Всяка обида и дума завистлива
като нож в сърцето се забива...
Доста подли, а понякога и зли-
ние сякаш не искаме да сме добри.
Бавно, неумолимо и без следа
като че ли изчезва добротата от света.
Вечно забързани и напред устремени,
към високи върхове полетели-
забравяме за истинската същност на нещата,
а лед студен сковава ни сърцата.
Нека всеки сам за себе си да реши-
как да постъпва и как да се държи.
Ала имам молба само една-
да не погубваме човечната си страна.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Tonita
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2006-11-11
прочитания: 274
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938