Отдавна за тебе тайничко мечтаех,
харесвах те, но търпях мълчаливо.
И как да ти призная това не знаех,
стоях и се усмихвах срамежливо.

Понякога дълго с надежда, в теб се взирах
и търсех отчаяно твоите очи.
Те ме гледаха, но в тях не намирах
любовта, която от тях да струи.

Всяка нощ в съня ми, ти беше до мен
и обсипваше ме с нежност и целувки.
Но след нощта идваше светлия ден
и с нея си отиваха и твоите милувки.

Всеки ден все по-силно те желаех
и да се боря с това вече нямах сила.
И все повече и повече си мечтаех
някой ден да се събудя до теб щастлива.