Вали, вали, вали,
нощта обляла е Земята,
а в мене болка зла лежи,
сълзите ми с дъжда се сляха.

И спомени неземни ме обгръщат,
напомнят за далечен порив луд
и тихичко до мене те заглъхват,
сълзите във душата ми горят.

А мислите ми бързи и студени,
изгубили жаравата на утрото
безцелно бродят наранени
и търсят пак искрицата на чувството.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: qnko_pz
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-11-11
прочитания: 313
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405