Натурално

Във бурята на моите чувства
прокрадва се една мечта,
заражда се и се разцъфва
и си отива със нощта.

Във океана от надежди
прелива се една сълза,
самотна плува и изчезва
разбита във една скала.

Във небето на живота
мъждука моята звезда,
проблясва кротко и угасва
потънала във самота.

В гласът на моето сърце
долавя се частичка трепет,
прониква в моята душа,
променя моето лице.

И пак съм тъжен в моя ден,
и пак самотен съм в нощта,
и ти сега не си до мен
да спреш с целувка в мен дъжда.

Да счупиш в мене пак леда,
да стоплиш моето сърце
и щом ме хванеш за ръка
да литна аз като перце.

С една единствена надежда
отварям бавно аз очи,
това което пак желая
е ти сега пред мен да си!

*умишлено на места са ползвани "във" и "със" за да звучи по-добре
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-04 г.
прочитания: 308
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42544
   Съобщения: 170365
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59233
   SMS-и: 762
   Снимки: 4438