|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Пустиня
В оазисът на своя пристан
пристъпваш бавно, озарен
щом слънцето преспи с луната
ти пак отплаваш уморен.
Вечерен хлад и морски вопъл
звездите очертават твоя плен
отиваш си, след теб остава пясък,
превърнат в пустиня ден след ден.
Нима ще имаш още сили
да се влюбваш мене всеки път,
когато аз ще се променям,
а ти ще дебнеш в своя морски кът?
И всеки път щом дойдеш и заминеш
крадеш по мъничко от мен,
не си остави нищо, за което
да дойдеш пак на утрешния ден.
Взе първо детския ми смях и грохот,
невинността на нежен слънчев цвят,
а после всяка женска страст и похот,
каквато има в този свят...
Накрая ми отне сърцето-
захвърли го в скала и го разби!
Не се завръщай вече, не разбра ли?
В пустиня се превърнах призори!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: shaza
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-02 г.
прочитания: 265
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42753
Съобщения: 180306
Лексикони: 1842
Коментари: 59634
SMS-и: 763
Снимки: 4486
|
|
|
|
|
|
|
|
|
