Съдба

Днес, когато в(ъв) косите
нишки като от сребро
времето безмилостно оплита
аз питам се - Защо?

Защо поел съм под небето
път осеян от сълзи.
Защо е царство в(ъв) сърцето
на разбитите мечти.

Раздавайки се безгранично
не разбрах, кога да спра
и съдбата иронично
ме остави без душа.

Сега обречен съм в безкрая
да се лутам в тъмнина.
Любовта да не позная
да потъна в самота.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: NENUJEN
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-11-02
прочитания: 501
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7723
   Автори: 2101
   Произведения: 48632
   Съобщения: 215020
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73213
   SMS-и: 806
   Снимки: 4943