Дори да чувствам се унила,
отритната, сама….
И сякаш ще се срина…
Надежда не остана в мен…
Но ти си там.
Теб те има.
Приятелко любима!
Подай ми ръка,
помогни ми да изляза
от тази самота.
Върни надеждата
в душата,
не ме предавай ти!
Поглеждам в твоите очи
- доброта и мекота струи.
Думите ти - страшна сила.
Никога омраза, студ и мраз.
Тогава ти подаваш ми ръка
с усмивка искрена и нежна.
И нежни думи пак шептиш…
И даваш ми надежда,
мир, покой.
И облива ме нов сила,
надежда струи…

И в най нещастния ми ден
аз пак ще съм щастлива,
защото винаги ще си до мен
в сърцето ми приятелко
любима.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: katerina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-26
прочитания: 221
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48977
   Съобщения: 212182
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73687
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938