Срещнах те случайно в онази лятна нощ
и сякаш само с поглед се разбрахме.
Ти ме пожела, а аз отдадох се без колебание, без страх.
Защото аз си бях такава, оставих те в мене да се влюбиш,
а знаех-от това, единствено ти ще загубиш.
Обичах да ме обичат, но аз не можех да обичам.
Харесваше ми с поглед всички да желаят мен,
а сърцето ми дори и да не трепва.
Всички да се влачат в моите крака,
а аз душите им без жалост да ограбвам.
Лъжех ги, че ги обичам
и обичах да гледам как те ми вярват.
Да! Такъв е животът ми.
Дъжд в сърцето, ветрове в душата-това бях аз!
Днес съм тук, но утре ще ме няма.
И ти не беше изключение за мен.
Поредната ограбена душа...
Мен не ме болеше, а теб-да.
Аз не плачех, а ти-да.
За тебе времето ще спре,
а за мен животът продължава.
Утре ти ще страдаш,
а аз ще лъжа вече друг.
Ти никога няма да ме забравиш,
а във мен отдавна вече ще е студ.
Затова прости ми, че надеждите ти аз не оправдах.
Прости, че късно ти го казвам-за тебе аз не бях!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: paki85
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-31
прочитания: 269
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405