Слънцето изгрява
и нежно гали
красивото ти спящо лице.
Аз съм сгушена до теб
унесена в блян
наблюдавам спокойния ти,
равномерен сън.
Имам още няколко
откраднати минути
преди да се събудиш.

С теб съм щастлива…
Свърши моята самота
и вечна тъга.
Ти се събуждаш
и ме прегръщаш.
Любов…
Колко е прекрасно,
но реалността ме
пронизва.
Остават ни още три дни.
След три дни
ще сме разделени
завинаги.
Ще тръгнеш
по своя смислен път,
Аз ще бъда с моята
вярна самота.
Но тъга сега спри…
Имаме още три дни.
Нашите вечни три дни любов.
...
Ти замина.
И ти плака.
Отварям картичката
надписана до мен.
“Живей и вярвай,
че един ден ще
се срещнем пак”.
Сълзи и болка,
болка....

Всеки ден очаквам
вест от теб.
Проверявам пощата
ден след ден,
час след час.

Пишеш ми рядко.
Забрави ме,
а така се надявах
...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: katerina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-26
прочитания: 153
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405