Самотен в(ъв) нощта
седя без светлина.
Свещта, отдавна догоряла
в(ъв) тази празна стая.

Мечтая си за онзи ден ,
когато бях благословен
от всички ангели в(ъв) рая
у теб жената да позная.

Какво ли сторил съм сега,
че мъча се в(ъв) таз тъма.
Искрица само дай ми ти
и моята жажда засити.

Аз нея ще превърна в пламък
ще падне от сърцето камък
да пламне пак пожара от любов
ела , чуй моя тъжен зов.

Ела от буйната река
ела от гъстата гора
ела по необходени пътеки
ела и остани навеки.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: NENUJEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-29
прочитания: 550
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48991
   Съобщения: 212626
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73701
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954