Късна нощ,луната нежно грее
аз и ти сами сме в малка стая.
Очите ни проблясват в тъмнината,
ръцете ни се търсят и оплитат.

Докосваме се, без дъх и онемели,
сърцата свити и трептящи.
Във треска двамата сме,
жадни,страстни,полудели.

Обезумели без разсъдък,
далеч реалност са, проблеми.
В света от лунни фойерверки,
творим мечтите си неизживени.

И плач от страст и стон,
във огнен танц телата ни въртят се.
И сливаме се ний един в друг,
за да не бъдем отново разделени.

Джулия Бел
на С.А. Пловдив

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: yuliya_2006
раздел: Лирика -> Еротична
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 1520
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405