Много сълзи в живота си изплаках
Много грешки направих.
Толкова много хора покрай себе си нараних,
Че не усетих как до тук стигнах.
Път един зловещ е за мен,
Път обрасъл от бодли.
Боли когато съм с него
И виждам как е прегръщаш.
Много стъпки изминах
Без да зная на къде вървя.
Много години в себе си се затварях
И сега нямам право да се променя.
Не искам да се връщам на зад –
Не, но какво да правя когато изтръпвам
При всеки твой поглед и
Всяка твоя усмивка.
Аз нямам право да плача.
И нямам право да моля за прошка.
Виждах болката в очите ти,
Но въпреки това продължавах да те ранявам.
Не исках да продължавам,
Но сякаш демон се бе вселил в мен.
И караше ме да те наранявам,
Да виждам как плачеш нощ и ден.
Сега грешките си осъзнавам,
Но вече късно е за прошка да те моля.
Дори нямам право в очите да те погледна
И нямам право на щастие дори.
Но какво да правя когато ме изгаряш,
Когато спомням си хубавите дни?!
Когато в лятото омайно с теб се любихме под синьото небе,
Когато държеше ме нежно в своите ръце – сякаш съм малко дете.
И не заслужавам твоята прошка
И на заслужавам щастие дори.
Моля се на Бога при себе си да ме вземе
Да заспя за да не мога повече ничий живот да руша.
Покой един да намеря
Да почна живота си от начало да градя.
Нека заспя дълбоко
И скрия сълзите си от теб и този свят тъй студен!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------