Срещнах те случайно в живота си,
ти остана в моя плен.
Сънувах те нощем и
бях до теб всеки ден след ден.

Но не мога да кажа, че те обичам.
Не мога да кажа, че те искам.
Принадлежиш на друг свят,
далеч от това което съм аз.

И не заслужавам твоята обич
и не защото съм лоша,
а защото ти имаш нея
и тя врекла ти се е във вечна любов.

Плод забранен за мен ще останеш
и ще копнея те още пак и пак.
Но плода узрял няма да откъсна -
не смея да не го нараня.

И няма да кажа че те желая
и няма към теб ръце отново да протягам.
За мен просто оставаш копнежа тъй силен
за мен си просто мой "шеф".

И нямам право да плача,
за мъж който на друга се е отдал.
Любов не мога да кажа,
мечти желани до болка.

И остани си ти с нея.
И верен и бъди до гроб.
Така съдбата отрежда -
така трябва да бъде - без страх и без надежда!

Напускам аз твоя свят,
напускам и бавно от теб се отдалечавам.
Пожелай ми успех
и аз в своя любов да се вричам, така както врече се ти!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: teamote
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-26
прочитания: 175
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405