Ръцете й се любеха със птиците...

Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете й се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата
като молитва, гола. Закъснявайки.
Очите й в очите им се блъскаха.
Винеше се... А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица.
На клада от омраза и от завист.
Кръвта й тънкокапеше. Безгрешна.
Светеща... И по-красива ставаше.

Павлина ЙОСЕВА
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pin4
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-25
прочитания: 273
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581