Който търси вятър...

Затяга ме за гърлото невидимо въже.
А корабът спокойно живее в плитчините.
Последен капитан. Породата мъже,
които мразят отказ и никога не питат.

Напълно си раздадох и празната взаимност.
И утрото без изгрев изглежда непотребно.
След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва.

Когато проумявах ми загорча от сладост.
Усмивката от обич и зъбите разкрива.
Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
Но който търси вятър сам буря си намира...

Павлина ЙОСЕВА
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pin4
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-24
прочитания: 209
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193855
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70144
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756