Висока катедрална нощ...

Не исках слънце. Пукната пара
се търколи гореща по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов. Започна малка.

Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.

Не устоях. В шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато… като изгрев ме напусна.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pin4
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-23
прочитания: 169
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43702
   Съобщения: 186231
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61873
   SMS-и: 778
   Снимки: 4583