Петлите ме възпяха утре...

Внезапна като трус усетих болката.
(вградена е в листата на чимшира)
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.

Не исках да съм сянката на вятъра.
(И колене поставих под амвона)
Петлите ме възпяха утре. Цялата.
Покорството ме правеше свободна.

И тази нощ ще стана на молитва.
(По пясък от море ще се напиша)
Последната любов е много тиха.

И мога да се чуя как не дишам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pin4
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-23 г.
прочитания: 193
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42544
   Съобщения: 170486
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59244
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439