Защо студен си?
Нима смъртта успя и теб да заледи?
Къде е топлия човек, който си ти?
Нима от огъня в теб вече няма следи?

Как усмивката ти днес е тъй студена?
Как е замлъкнал шумният ти смях?
И ръцете ти сковани, замразени,
сякаш извършили са смъртен грях.

Очите ти затворени, но знам, че не спиш,
Сякаш решили да не гледат светът,
Какво ти е? Защо мълчиш?
Нима тръгнал си без мен по вечния път?!

Нима и теб успя да вкамени
нейно величество "смъртта"?
подаде ти ръка и тръгна ти,
към неизвестното, напускайки света.

Тя не е просто жена
за да се боря с нея за теб,
жестока егоистка е тя,
открадна те и те обгърна в лед.

Но щом решил си с нея върви
не мога да те върна пак при мен
но чакай ме, приятелката си прати,
защото без теб не мога и ден.

Не искам аз да се събудя утре,
без усмивка, без мечти,
Как да посрещна жалкото утро,
щом до мен не си вече ти?

Как да дишам, как да се смея?
Как да извървя пътя сама?
Когато винаги за теб ще копнея,
и ще се моля, скоро ЕЛА!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: emka87
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-12
прочитания: 181
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247211
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405