Понякога не искам да съм буден

Сънувам, че гориш на клада.
В пламъци Любов се мяташ.
Крещиш и молиш за пощада…
-А аз?-Не искам да съм буден!

Сънувам те сломена, празна.
С коса-завеса се прикриваш
Вървиш угаснала, печална…
-О ,Боже!-Нека се събудя!

Сънувам как блестиш във мрака
с изящни форми-на Шедьовър.
В ръце изваяни се стапям…
-О ,не !-Не трябва да се будя!

Сънувах, че си бяла роза
как с цветен аромат ме любиш
Но Утрото дойде и бърза,
а исках… Ти да ме събудиш!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vulchebnik
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-11
прочитания: 253
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581