Наркотик

Поглеждаш в огледалото
и дълго пак мълчиш,
дали това, което виждаш
си склонен да простиш?

Предал веднъж духът си
ти нямаш път напред,
проклинаш личността си
и тоз вежлив портрет.

Лице красиво,
но с остра сянка,
привидно приемливо
потънало в дрямка.

Светът около теб
върти се безвъзвратно
да тръгнеш ти напред
за теб е най-похватно.

Но нещо пак назад
те дърпа и улавя
и светът тъй груб и сляп
да приемаш те заставя.

Поглеждаш в огледалото
и дълго пак се взираш.
Дали да продължиш напред?
Ти просто трябва да избираш!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: shaza
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2006-10-07
прочитания: 211
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581