Защо в живота става все така,
че единия по-силно да обича,
да страда, да живее в тъга
и всеки ден във вярност да се врича?!

Да очаква същата любов,
сърцето му сломено да обгърнат,
а да му казват все: "Не съм готов"
и на чувствата му пак да не отвърнат.

Защо в живота става все така,
виновен си, че просто обичаш,
обречен си всякаш все ти на самота,
и просто без посока тичаш.

И сякаш идва мрачен, празен ден
ти просто спираш да починеш,
и осъзнаваш колко вечи ти си уморен,
и как готов си сам да си отидеш.

И спираш, сядаш на тревата зелена,
поглеждаш колко красив е светът,
а сякаш до сега си виждал замъглено,
защото си гонил празна мечта.

Поглеждаш към бистрото поточе игриво
и с ужас виждаш себе си там,
заплакваш, а то все тъй закачливо
и всякаш ти казва: И ти си отиваш празен,
остарял, запъхтян и сам!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: emka87
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-05
прочитания: 157
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405