И ще убия поразен

Разпъваш ме, огъваш, моделираш.
Копнежът ми разкъсваш на парчета.
Живецът с лекота убиваш.
От мен отива си Човекът.

Клупът се стяга! Нямаш милост!
Приижда буря, пада хлад.
С кристален дъх в сърцето целиш,
последен удар - леден ад.

Бездушна, празна - поразяваш.
Угасяш Огъня с кинжал.
В палач превръщаш се на Трепет
пред поглед молещ, опустял.

Не зная колко ми остава?!
Секунди? Дни? Или часове?
В молитва търся Нежен ангел
да ме погали с ръце.

Искрици нови да запали,
да падне всяка бучка лед.
За да възкръсна от кристали,
да се превърна пак в Човек.

Обичам те... дори такава - убийца с ледена душа!
Ще те измия с Жарава
и ще те убия с... Топлина!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vulchebnik
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-05
прочитания: 181
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43708
   Съобщения: 187039
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61914
   SMS-и: 778
   Снимки: 4573