Отминала е болка една,
За да дойде нова сега.
Изстрадала съм много,
Но омаях се отново.

Сълзи много тогава изплаках
И казах си стига – ще бъда силна.
Но коя съм аз на съдбата да нареждам,
Коя по дяволите – безсилна съм пред живота.

Отиде си от мен
И плаках нощ след нощ и ден подир ден.
Отиде си – остави не зарастваща болка в мен,
Която ме руши капка по капка нощ и ден.

Остави ме сам сама на този свят жесток,
Остави ме и отиде там нейде в далечината.
А можеше тук да останеш и сега,
А можеше да не се предаваш без борба.

Ти не искаше да тръгваш – аз зная това.
Но отиде си. Отиде си и страда по теб все още едно сърце.
С времето научих се да крия болката в мен,
Да подтискам всякакви сълзи, но питаш ли ме как боли!?

Сега навярно друга правиш щастлива
И забравил си за мен дори.
Но обич свята аз теб не ще забравя,
Дори цял живот на сърцето ми като камък да тежиш.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: teamote
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-04
прочитания: 187
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398