Спасение

Внезапен спомен днес ме тластна,
да потегля бързо към града.
Bървях към уличката тясна,
обгърната от мрака на нощта.

Седнал на студената земя
изплува в моето съзнание,
тайно как подаваше ръка,
трепереща в страдание.

Отивах при човека побелял,
а той говореше ми просълзен,
че се свършва земният му дял
и ще склопи очи, тъй изтощен..

Сега на уличката тясна,
по-пусто бе отколкото преди.
Внезапно, кръст пред мен израстна...
той най-накрая склопил бе очи.

Щях да заплача, но си спомних,
до гроба си мъчително живя-
един треперещ, стар бездомник
усмихнат с благодарност на смъртта.

Посветено на дядо Димитър - просяка.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ivanka Dimitrova
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-04 г.
прочитания: 242
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42544
   Съобщения: 170486
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59244
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439