|
Зимна приказка
Тя се събуди в прегръдките му. Беше й толкова приятно под топлите завивки и усмивката не слизаше от лицето й. Зимните слънчеви лъчи едва проникваха през завесите. Разбра, че е сутрин. Тя реши да го събуди и нежно го целуна по устните. Той леко се намръщи, после се усмихна и отвори очи. Тя също му се усмихваше. „Добро утро!”- „Добро утро!”- й отвърна. Целунаха се, после още веднъж и още веднъж. И отново се сгушиха един в друг. „Как спа?”- „Добре, а ти?”- „Аз спах прекрасно.” Виждаше се,че бяха влюбени до уши. Не се разделяха нито за миг.
След малко Тя стана и тръгна към банята. Той се опита да я задържи още малко при себе си, но не успя. Тя си взе един бърз душ, когато се върна отново в стаята, го за вари току- що станал от леглото- с разрошена коса, сънен поглед и търкащ очите си. Приличаше на дете, а Тя го харесваше точно такъв. Той я целуна и отиде на свой ред в банята. През това време Тя се облече, гримира се и се среса. Когато Той излезе, косата й беше почти изсъхнала и беше оставила неповторим аромат в стаята- „нейният аромат”, както го наричаше Той. Тя видя, че Той още не е готов и го смъмри. Щяха да излизат на покупки. Той обичаше да й угажда и затова побърза. Скоро бяха готови и тръгнаха. Вън беше студено, но Те бяха сгушени един до друг и сякаш не усещаха студа. Тръгнаха по магазините. Тя сочеше с пръст всичко, каквото й харесва. Обичаше да се държи като дете, когато е с него. Купиха всичко необходимо и желано. След това седнаха в едно кафене. Той си поръча кафе, а Тя- топъл шоколад с две сламки. Той разбра намека и когато донесоха поръчката, остави кафето си и пи заедно с нея от шоколада. Бяха като две малки кутрета и търкаха толкова сладко носовете си, че всеки би им завидял. Те обиколиха още малко и се прибраха вкъщи. Оставиха покупките, за да се стоплят. После постепенно забравиха за тях и се отдадоха един на друг…
Беше три без петнадесет. Той се събуди пръв. Погледна лицето й. Тя спеше толкова блажено, че Той реши да не я буди. Стана и се облече тихо. На излизане я целуна по челото. Тя усети, но не се събуди.
След около половин час Той се върна. Тя го усети по шумоленето на торбите. Беше й купил букет красиви червени рози, кутия шоколадови бонбони и бутилка червено вино. Смяташе да я изненада, затова отиде във всекидневната и подреди всичко по неин вкус. Когато Тя се събуди и видя всичко това, го прегърна и го обсипа с целувки. После взе един бонбон и го сложи в устата му. Беше много романтично. Той обаче се бе погрижил да не остави нещата така. „Има още една изненада”- каза Той. „Каква?”- „Приготви се за излизане и ще видиш! А, и вземи малко багаж!” Тя се учуди, опита да измъкне от него каква е изненадата, но Той не й каза нито дума. Тогава Тя побърза да се приготви и скоро вече бяха на път. Той караше колата и се изкачваше все по- нагоре и нагоре. „Къде ме водиш?”- „Почакай и ще видиш!” Скоро заваля сняг- тъкмо, когато пристигнаха. Той беше наел една малка вила в планината. Сякаш една нейна мечта се сбъдна! Той, снегът и планината- трите й любими неща бяха до нея! Тя почувства такова вълнение, че сякаш сърцето й щеше да изскочи. Бяха сами. Сами в цялата тази хармония. „Харесва ли ти?”- „Божествено е!” Тя не можа да се сдържи. Радостни сълзи бликнаха от очите й. Не можеше да повярва, че е истина.
Влязоха вътре. Сладостна топлина ги обгърна още от вратата. Тя свали шалчето си и се огледа. В стаята имаше камина и една плетена постелка пред нея. Прозорците бяха замръзнали от студа, но все още се виждаше навън. На стената беше окачена снимка на майка с дете- вероятно собствениците на вилата. Тя тръгна да разглежда и другите неща. В това време Той отиде да стика огъня. От време на време поглеждаше усмихнатото й лице. Мислеше си, че би дал всичко, за да може Тя да е щастлива дори само за миг. За него Тя беше олицетворение на мечтите му. Божествено създание, което го беше измъкнало от скучното му ежедневие.
„Колко е красиво!” Тя излезе на верандата. Всичко беше покрито със сняг. Той я последва. Обгърна ръцете си около кръста й, нежно я целуна по врата и положи глава на раменете й. Погледът й беше зареян в хоризонта и отдаден на спокойствието, любовта и мечтите. Изведнъж Тя се отскубна от прегръдките му и тръгна да тича през снежните преспи. „Чакай! Къде отиваш?” Той я последва. Те се гонеха из този смайващ пейзаж, смееха се и се радваха като малки деца. Нищо не беше в състояние да ги спре- нито вятъра, нито студа, нито наближаващия залез. Бяха волни като снежинките, който галеха нежно лицата им. Той я настигна, бутна я в снега и после падна върху нея. Тя го целуна и го погали по разрошената коса. „Да се прибираме!”- каза.
Скоро всичко навън притъмня. Само във вилата беше уютно и светло. Сгушени пред камината, Те отпиваха със сладост от тръпчивото вино. Навън валеше тих сняг. Всички се бяха прибрали в очакване на новия ден. Животът се бе притаил сякаш искаше да се наслади на щастието им. Те изживяха своята зимна приказка.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: just_my_self
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2006-10-03
прочитания: 567
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247211
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
