Днес може би цигара си запалил,
усмихваш се насила през сълзи,
ти питаш се защо не си забравил,
защо все още споменът тежи.

Гори душата. Болката не спира.
Тя удря те в сърцето като с нож.
Една любов безпомощно умира,
звездите гаснат тихо в тази нощ.

Пред тебе фасът бавно догорява,
днес чашата е пълна със сълзи.
Смехът си тръгва, болката остава
и като сянка мъката пълзи.

И тук животът все така минава.
И пак се сменят нощ и ден.
Знай споменът за теб не остарява,
ридае тихо, но живее в мен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ivanka Dimitrova
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-04
прочитания: 294
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405