няма_име

Докосваш ме и тайничко потръпвам.
Усещам буен листопад.
Очите ти – безкрайно топли, стапят
и най-смразяващия в мене хлад.

А ти не ме оставяй да си тръгна.
Нощта не ме остави и ме разсъблече.
Сега не ме вини и не отлагай,
боли.. но утре е далече.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Artemida
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-02
прочитания: 633
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7721
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213714
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73236
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937