Дали спомен за момиче
ще стопли самотата?
И звън на китара
ще напомня за
снежнобяла омая
и сила на мъж,
търсещ вековна пътека...
Дъждовните вади
ще отмият тъгата
от Душата на мъж.
На яве и на сън
той живее в Сърцето
на свойто момиче.
И нищо, че ще дойде есен,
а после снежна зима...
Нищо, че Луната е нахална,
и припряно ги подканя.
Закъде да бързат!?!
Времето... Вселената е тяхна!