|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Желание
От яротсния дъжд какво остана
една голяма влажна тъмнина,
върху небето като мокра рана
изгрява уморената луна.
А някъде от близките етажи
се чува смях, любовен стон
навярно някой иска да ми каже,
че не е така противно вън.
И там отсреща още свети
макар с много бледа светлинка,
една жена пронизва мрака
с вик даряващ радостта.
И аз си мисля-
странно, тя прилича
на знак указващ в този късен час,
че още някой някого обича
дори и другаде далеч от нас.
За него свети светлината в мрака,
за него и дъждът ще шумоли,
а ласките отдавна го очакват
преди навярно вън да завали.
Не знам защо, но станаха ми близки
и мрака, и отминалия дъжд,
и аз усетих как ми се поиска
и мен да чакат тъй поне веднъж.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: shaza
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-09-30
прочитания: 272
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247178
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
