Дъждовни капчици галят моята кожа –
Галят е вместо теб.
Студен вятър разрошва косите ми дълги –
Разрошва ме вместо теб.

Длани тъй силни и топли,
На мъж, който цял ме обладал.
Прегръдка една тъй нежна приемам
И мисля си че ти ме прегръщаш в този миг.

И копнея онези моменти да върна –
Моменти на любов, страст и копнеж.
И копнея още за ласки и мили думи………
….. и копнея, но до кога ?!

Кога най-накрая всичко ще свърши,
Кога ще поема сама по пътя свой.
Извръщах глава аз толкова пъти
И връщах се на зад пак и пак.

И гали ме зората топла –
Копнеж породила в мен.
И гали ме за да ме събуди,
Както ти будеше ме всеки ден.

И нищо че отново казах си стига
И нищо, че обещах си пак да не те търся.
Времето през пръсти пресявам
И жадувам да върна болката дори.

Всеки миг изгаря ме със спомен,
Всеки спомен навява ми тъга,
А тъгата се опитва да върне
Една любов която не струва за теб.

С последни сили ще викна –
Мили подай ми ръка.
Последни стъпки към теб ще направя,
А после ще потъна заедно със залеза и деня.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: teamote
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-09-26
прочитания: 209
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247178
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405