|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
И питаш ме....
Седиме двама в нощ една
И питаш ме “добре ли си, кажи ми”
И аз с усмивка на уста, ти отговарям
“Как? Нали личи ми”, /че всичко уж ми е наред/
И как ли няма да повярваш в тези думи
Нали ме виждаш колко съм щастлива
И няма вече сбръчкано носле, и образ тъжен не изстива.
Туй виждаш ти, от как избягах....
Спасих се, мислех си тогаз от теб, но май сгреших,
Че любовта спасение такова не признава...
От себе си не мога да избягам
И как да съм добре, щом в онзи час
Сърцето си при тебе аз оставих
И тръгнах, где отивах – не разбрах,
Но много бързах – сбърках, но не спрях....
Сърцето, някъде зад мен остана.
09.09.2006г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sanq
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-09-09
прочитания: 485
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43702
Съобщения: 186150
Лексикони: 1895
Коментари: 61867
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
