Защо съм тук, защо при теб съм пак дошла.
Седя и чакам да почукаш на вратата.
Да ти отворя и да влезеш с тишина.
С прегръдка да ме скриеш от тъмата.
С горещи устни да изпиеш празнота.
С ръце чаровно да погалиш пустотата.
С очи да ми прошепнеш любовта.
да се изгубим двама в мрака.
В нощта да ме прегръщаш уморен.
От ласките ми непрестанни.
Да се погубваш в мен.
И да откриваш необятното.
Каквото да се случи за напред, се вричам.
До сетния си дъх за теб за мен.
За нашите времена – ще пиша.
Да знаеш само колко те обичам...