Колко тъжно, понякога мрачно-
ежедневие сиво прозрачно....
През годините свикнах с теб
и все чакам онзи момент.
Може рядко да бъде, уви
толкоз можем, а колко боли.
Но ми стига поглед дори.
Да ми шепне издайно “обичам”
и ме топли през сивите дни.
И когато заспивам до теб
да не мисля за утре, за днес,
а да знам, че дори да е грешно
ще се будиш до мен някой ден.

03.08.2006г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sanq
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-09-03
прочитания: 393
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212251
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73689
   SMS-и: 809
   Снимки: 4939